Историята на масоните: произход, добродетели и грехове
Има две съществени истории, които преобладават в полемиките за масонството. От една страна, масоните се появяват като социална тематика с амплоато на сенчеста и загадка организация. И това е, което привлича вниманието на медиите, които стартират да разтеглят всевъзможни истории за тях – по какъв начин са виновни за прикриване на потъването на Титаник, да вземем за пример, и за всевъзможни други бедствия.
В контраст на това е другата история за тях, в която те са благородна, честна, братска организация, ориентирана към алтруизма. Това, несъмнено, е и доста скучна история.
Но някъде сред тези две истории е истината за необятния, потаен свят с невероятни разкази за това какво в действителност е означавало масонството за хората, за събитията, в които е взело участие, и параноята, която масоните са генерирали през своето минало. И също по този начин по какъв начин масонството е извънредно значимо в исторически проект.
Залата на масоните в Лондон, 1809 година
Но тайнствеността сигурно е огромна част от това общество. Тя е превъзходен инструмент за привличане на внимание – концепция, че в случай че се присъедините към масоните, ще научите тайните им и ще станете част от специално подбрана група, е много привлекателна за мнозина. Но те употребяват думата „ загадка “ по-скоро в смисъла на „ свещено “, тъй като се употребява, с цел да сътвори възприятие на благоговение и характерност към техните ритуали, които са доста значими за тях. Но въпреки да е доста мощен инструмент в арсенала на масоните, тайната също неизбежно води и до недоумение. След 80-те обаче те имат някаква публичност и отварят своите здания и библиотеки за не-масони. Сега те споделят: „ Ние не сме скрито общество, ние сме общество с секрети. “ Начинът, по който детайлът на тайната се манипулира, е един от най-големите мотори на масонската история.
Джордж Вашингтон като масон
Първият решителен стадий е в шотландския двор на Джеймс VI, където министрите се пробват да завоюват гилдията на каменоделците и ги срещат с някои доста мощни детайли на ренесансовата просвета. Един от основните аспекти на това е изкуството на паметта. Великият римски оратор Цицерон си спомня речите си, като си показва себе си в постройка. Всяка стая съставлява част от речта му и всеки детайл в стаята е мотив, който би трябвало да направи. През епохата на Ренесанса се е виждало, че този тип извършения за памет имат съвсем вълшебен свойства. И масоните стартират да възприемат своите ритуални пространства като нещо сходно – като галерии на паметта. Това към момента може да се види в дизайна на масонските ложи през днешния ден: под с шахматна шарка с тронове към ръба и доста знаци като глобуси, свещи, колони или Библии – нещо като обреден спектакъл, където посетителите минават през един тип масонско странствуване като всеки стадий е белязан церемониално.
Друг решителен миг е основаването на първата Велика ложа на Англия, един тип директорски орган за масонството, през 1717 година Това събитие се случва по времето, когато режимът на вигите се утвърждава и торите са изхвърлени от всяка позиция на въздействие в обществото и политиката. Първите години на Голямата ложа към момента са заобиколени от тайнственост, само че сигурно там също е имало виги. Това е моментът, в който масонството излиза от страничните улички на културата и влиза в автомагистралата на Просвещението. В рамките на 15 години има масонски ложи и в Истанбул, Карибите, Северна Америка и Алепо.
Ложа във Флоренция
Несъмнено основаването на връзки е част от очарованието на масонството. Неслучайно хугенотските изгнаници са били значими в ранното масонство – тогава те са били имигранти, а масонството им разреши да намерят покровителство. Това е място, където младите мъже могат да се учат от по-възрастни мъже и може да бъде извънредно потребно, в случай че човек би трябвало да пътува където и да е по света – където и да отиде, ще има кой да го подслони.
Несъмнено се разливат и доста алкохолни питиета, само че в никакъв случай събиранията не са цинични. Масоните силно държат на формулата за ритуалната символика и морални послания към своите членове. Обществото предлага освен средство за самостоятелно развиване, само че и чувство за споделен напредък и съгласуваност. След международните войни доста мъже се обръщат към масонството поради другарството и смисъла, които срещат във войната, само че също и за метод да се примирят с огромни духовни въпроси като смисъла на живота.
Влиянието им пък може да е извънредно разнообразно. Изследвания от началото на 19 век в Дрезден, демонстрират, че ужасно доста лекари и юристи са масони. Това значи, че е доста по-трудно да станеш сполучлив юрист или доктор, в случай че не си масон. Но в случай че един новобранец, който желае да влезе в специалността, присъединението към масоните в действителност е релативно дребна цена, която би трябвало да се заплати. Обществото също по този начин има роля за наблюдаване на репутацията на членовете си и за гарантиране, че те поддържат високи професионални стандарти. В прочут смисъл това може да се преглежда като позитивно нещо.
Друг образец идва от времето на Наполеон, който възражда масонството след Френската гражданска война и го употребява като инструмент на своя режим. Масонските ложи се трансформират в храмове на неговия фетиш към личността. Мнозина негови генерали и високопоставени хора са конфигурирани отпред на велики ложи в страни, които по-късно са включени във Френската империя.
Много масони обаче са отдадени на главните си идеали на обществото – правилата на всеобщото приятелство и разсъдък, както и приобщаването, без значение от раса, религия и генезис. И е значимо да се означи, че те не просто обръщат внимание на тези хрумвания – те в действителност имат вяра в тях.
Но този универсализъм е абсурден през цялото време. Проповядва пълноправие за всички, с изключение на за дамите. Или в случай че човек не може да си разреши входна такса.
Oсновният код на масонството теоретично прави обществото отворено за всички. Въпреки това, често то има проблеми и с расата. Съединените щати са най-фрапиращият случай: там братството, учредено на идеалите за независимост и приемливост, е разграничено расово от 1775 година Америка постоянно е имала две масонства – едно черно и едно бяло. Така е и до през днешния ден.
